Истината е, че всеки от нас е уникален и неповторим в своята същност и в начина, по който чувства. Но замисълът на човешкото създаване не е бил съвършенството. Самият живот е устроен така, че на пътя ни всеки ден застават множество препятствия, през които преминаваме по различен начин със заложената у нас тенденция да правим грешки. Когато хората казват: "Ти си само човек!", смисълът на това е: "Никога и по никакъв начин не можете да сте безгрешни и да спрете да правите грешки! И никой не може! Просто така сме устроени! "
По време на процеса на възприемане на себе си може да почувстваме тъга, разочарование, разкаяние за грешките си. Тези здравословни негативни емоции може и да са тревожни за нас, но обикновено довеждат до самопомагащо, коригиращо и адаптивно поведение.
От друга страна, осъждането и неприемането на себе си има вероятност да ни докара до по-крайни емоции като депресия, срам, болка и вина. Това крие и по-голяма вероятност да възприемем самозащитно и "неадаптивно" поведение, като избягване и предаване.
Затова истината е в това да успеем да постигнем баланс със себе си!
Балансът може да се постигне, когато мислим достатъчно критично за себе си, живота и постъпките си, но без да се взимаме прекалено насериозно. Затова е нужно да можем да се надсмиваме над своята особа и със спокойствие да приемаме недостатъците си.